23.04.2016
Април е почти към края си и аз още не съм публикувала постa с книгите, които прочетох през март. Вече е пролет и мен определено ме е обхванала мания за подреждане и организиране. Две от книгите, които прочетох през март са на тази тема. Ето и книгите:
1. “Да задвижим нещата” на Дейвид Алън
Брой страници: 267
Дата на публикуване: 2001
Издадена на български: да
Тази книга има по-ново издание от това, което аз прочетох (и е преведено на български). Като изключим този факт, много ми хареса. Дейвид Алън е създател на GTD (Get Things Done) - техника за повишаване на продуктивността. Според Алън мозъкът е за мислене, а не за складиране на информация. Той съветва когато имаш нещо за правене, ако ще ти отнеме по-малко от 2 минути, да го направиш веднага. Ако не, го запиши и организирай задачите си в категории, за да не пълниш мозъка си с излишна информация. Книгата съдържа и много полезни съвети за това как да подредиш работното си място. Единствено съжалявам, че не взех по-новото издание на тази книга. Дейвид Алън е я пренаписал цялата. Предполагам, че съветите в новата книга включват повече използване на технологии. Според мен GTD е наистина ефективен метод за повишаване на продуктивността и определено препоръчвам книгата.
2. The Life-Changing Magic of Tidying Up: The Japanese Art of Decluttering and Organising на Мари Кондо
Брой страници: 224
Дата на публикуване: октомври 2014
Издадена на български: не
Предполагам, че много от вас са чували за тази книга. Наистина се учудвам, че не е преведена на български. Мари Кондо обещава нещо много примамливо - да ви научи как да подреждате така, че къщата ви да изглежда винаги подредена и да се поддържа лесно. Започнах да чета книгата миналата година, но стигнах до частта за книгите и се ужасих. Кондо съветва да се отървете от всичките си книги и да оставите само 30. По принцип го смятам за лош съвет, защото ако минете на електронни книги ще спестите много място и няма нужда да изхвърляте нищо. Тя също така твърди, че ако не сте прочели дадена книга до определен момент никога няма да я прочетете. Аз купих преди няколко години “Социалната интелигентност” на Даниел Големан. При едно местене в друго жилищв нямаше място и трябваше да се отърва от нея. Сега я търся, за да я прочета. Друго нещо, което не ми хареса в книгата е цялата идея, че подреждането ще промени живота ти и факта, че тези разсъждения заемат 1/4 от книгата. Почти всички практически съвети са взети от други книги и според мен не бяха много. Не харесах и Мари Кондо, да отдадеш целия си живот на подреждането е доста повърхностно. Тя разказва как от малка се е интересувала само от това. Не казвам, че в тази книга няма полезни съвети, но според мен е прехвалена.
3. “Алената кралица” на Виктория Айвярд
Брой страници: 388
Дата на публикуване: февруари 2015
Издадена на български: да
За тази книга има много противоречиви ревюта. Определно разбирам защо много хора не я харесват. Аз я намирам за нещо средно между “Дневниците на принцесата” и “Игрите на глада”. Определено ще допадне повече на по-младата аудитория. Книгата има доста проблеми - недоразвити персонажи, леко скучен и предвидим сюжет.
Главната героиня в книгата е 17-годишната Мер Барлоу. Нейният свят се дели на хора с червена кръв и хора със сребърна. Сребърните имат свръхестествени способности, червените са техни роби. В началото харесах Мер, тя краде, за да може да помага на семейството си. Мер има червена кръв, но се оказва, че има и свръхестествени способности. Тя трябва да живее в двореца и да се преструва на една от сребърните. Книгата ми допадна само в началото. Продължението “Стъкленият трон” е вече на пазара и на български, но не мисля да продължавам да следя историята.
